Блог

Защо връзките се разпадат?

06-22-2015 | Елитбук екип

Много от нас сами могат да намерят отговора на този въпрос. Независимо дали го знаем или не, истината е, че повечето от нас се страхуват да се влюбят. Докато нашите страхове могат да се проявяват по различен начин или да се показват в различни етапи на една връзка, ние всички таим защитни сили, които вярваме ще ни предпазят от нараняване. Тези защитни сили обаче могат да ни предложат една фалшива илюзия за безопасност и дори сигурност, но те ни спъват да достигнем до това, което най-много искаме – взаимна любов и разбирателство. Тогава защо изпитваме страх от обвързване и какво направлява тези страхове? Какво ни пречи да намерим и поддържаме любовта, която толкова много искаме? 

1. Истинската любов ни кара да се чувстваме уязвими

Новата връзка е неизследвана територия и повечето от нас имат естествени страхове от непознатото. Поддаването на порива да се влюбим означава да поемем риск. С това че подхождаме с доверие към другото лице (с мисълта този път да сме искрени и открити за да се получи), ние му отваряме вратичка да ни нарани, което пък ни кара да се чувстваме уязвими. Нашите основни защитни сили са изправени пред предизвикателство – открити и честни, но изложени на опасност, или прикрити, но защитени. Склонни сме да вярваме, че колкото повече ни е грижа, толкова повече можем да се нараним.

2. Новата любов възбужда стари болки

Когато влезем в една нова връзка, рядко осъзнаваме факта, че се влияем от случките в предходните ни връзки. Начините, по които сме били наранени в предишните ни връзки, имат силно влияние върху това как ние възприемаме хората, с които се сближаваме, както и начина, по който действаме в тези нови романтични взаимоотношения. Старите, отрицателни въздействия могат да ни накарат да се притесняваме от това да се разкрием пред някой нов човек. Можем да избягваме интимност, защото тя възбужда стари чувства на болка, загуба, гняв или отхвърляне.

3. Любовта предизвиква старата ни идентичност

Много от нас се борят с чувството, че не са обичани. Имаме проблем с това да опознаем себе си и да повярваме, че някой го е грижа за нас. Ние всички имаме критичен вътрешен глас, който действа като жесток треньор в главите ни, и ни казва, че сме безполезни или недостойни за щастие. Този треньор е сътворен от болезнените преживявания, които може да са още от детството ни, или изковани от предходните ни връзки. Макар че тези нагласи могат да бъдат болезнени, с течение на времето, те дълбоко са се вкоренили в нас. Като възрастни, ние може да ги разпознаем като враг и да приемем тяхната разрушителна гледна точка като своя собствена. Тези критични мисли или "вътрешни гласове" често са вредни и неприятни, но те са също така и полезни при условие, че сме ги опознали. Когато друго лице ни вижда по различен начин (любящ и оценяващ) от нашите „вътрешни гласове“, ние всъщност може да започнем да се чувстваме неудобно и отбранително, тъй като това е в противоречие с начина по който ние се идентифицираме.

4. С истинската радост идва и истинската болка

Всеки път, когато напълно изпитаме истинска радост или чувстваме ценността на живота на емоционално ниво, можем да очакваме да изпитаме и голяма доза тъга. Много от нас се плашим от нещата, които биха ни направили най-щастливи, защото те също ще ни докарат и болка. Обратното обаче също е вярно. Не можем избирателно да изпитваме тъга, без да изпитваме обезболяващата радост. Когато става дума за влюбване, можем да се колебаем да се впуснем изцяло в любовта поради страх от тъгата, че някой ден може тази любов да свърши и да бъдем още по-наранени.

5. Любовта често е неравна

Понякога не искаме да се впускаме във връзка, особено когато усещаме, че другият е твърде привлечен от нас и дори проявява признаци на обич. Притесняваме се, че ако се захванем с този човек, собствените ни чувства няма да се развият, а другият човек ще бъде наранен и несправедливо отхвърлен. Истината е, че често любовта е небалансирана – обичаме различно и по различно време. Чувствата ни към някого са променяща се величина. В рамките на няколко секунди можем да почувстваме гняв, раздразнение или дори омраза към някого, когото обичаме. Съмнението как ще се чувстваме с този човек, ни пречи да видим накъде наистина отиват нашите чувства. Ето защо е по-добре да бъдем откровени за това как се развиват нашите чувства и да ги споделяме с другия. Не просто да ги показваме, а да ги изговаряме гласно. Когато разрешим тревогите си относно споделянето на чувствата, можем много по-лесно да разберем дали отсрещната страна има интерес към нас и по този начин няма да пропуснем шанса да изградим връзка, която наистина ще ни направим щастливи.

6. Връзките могат да нарушат отношенията ни със семейството

Романтичните взаимоотношения могат да бъде представени като краен символ на израстване. Те представляват започване на собствен живот като самостоятелни и автономни индивиди. Това развитие може също така да представлява раздяла от нашето семейство. Макар да е като да счупиш старата си идентичност, това разделяне не е физическо и не означава буквално да се откажем от близките си, а по-скоро да се изкачим на по-друго емоционално ниво. Не бива да се притесняваме да направим тази стъпка, независимо как би реагирало нашето семейство, защото е факт, че на това ново емоционално ниво, родителите ни нямат място. Разбира се те винаги ще бъдат с нас и не бива да ги отблъскваме, но трябва да им покажем, че вече градим нова индивидуалност и собствен живот.

7. Любовта възбужда екзистенциални страхове

Колкото повече имаме, толкова повече можем да загубим. Колкото повече някой означава за нас, толкова повече сме уплашени да не го загубим. Когато се влюбим, ние не само се изправяме пред страха от загуба на нашия партньор, но и някак си по-ясно осъзнаваме нашата смъртност. Животът ни сега притежава по-голяма стойност и значение, така че мисълта за такава загуба става все по-страшна. В опита си да превъзмогнем този страх, може да се съсредоточим върху по-повърхностни притеснения, или да влизаме все по-често в разпри с нашия партньор, и в крайна сметка, напълно да се откажем от връзката си. Рядко човек знае как да се защити от тези екзистенциални страхове. Можем дори да се опитаме да изтъкнем хиляди причини за да не се обвържем с някого и всички те да бъдат основателни, но истината е, че водещ на подсъзнателно ниво е този страх от загубата на човека до нас.

Повечето взаимоотношения поднасят много предизвикателства. Опознаването на нашите страхове и как те формират нашето поведение е важна стъпка, за да имаме пълноценни и дългосрочни отношения. Тези страхове могат да бъдат маскирани от различни оправдания за това защо нещата не се случват, но можем да се изненадаме когато научим за всички начини, по които сами саботираме връзката си с някого. Когато опознаем себе си, си даваме най-голям шанс за намиране и поддържане на трайна и взаимна любов.