Блог

Мила моя сродна душа

12-07-2015 | Елитбук екип

Мила моя сродна душа, аз винаги съм те обичал. Много могат да ме намират за странен, но тези, които някога са преживявали това, ще ме разберат. Знаеш, че те обичам откакто се помня. Още преди да сме се срещали дори на ум, аз вече те познавах. А когато те видях за пръв път, те разпознах мигновено. Бях озадачен кога ще ти видя лицето за пръв път, но бавно и сигурно този момент стана реалност. А ти си била с мен през цялото време. Всяка стъпка, всеки дълъг, труден път по който поемах, всеки покорен от мен връх са били синхронизирани с твоите премеждия и избори. Не всеки път ума ми беше нащрек за теб, не винаги обръщах внимание на знаците. Аз просто бях концентриран върху своите проблеми, но днес виждам, нищо не е било напразно.

Никога няма да забравя първите думи, които ми каза и как гласа ти изкънтя дълбоко в мене. Сърцето ми беше готово да изскочи от гърдите ми , за да стигне до теб, а ние едва се срещнахме. Знам, чаках цял един живот, но моля те сърце, тупти по – бавно. Знаех в този момент, че те обичам, винаги съм те обичал. Не знаех дали пиеш чай без захар или обичаш мед, дали говориш на сън или нощем си будна до късно. Нито знаех тази наша връзка дали ще бъде миг или вечност. Не ми пукаше. Исках просто да знам какво е да съм до теб. Беше толкова познато, в същото време с толкова неразкрити, не разказани  неща. Моето въображение е голямо, но никога не посмявах да те видя толкова отблизо в съзнанието си. Беше по- съвършена от всеки образ в съзнанието ми.

Elitebook - Тук ще създадете нови контакти, с хора, които имат вашите възгледи и интереси!

Тогава се видях за пръв път, в твоите очи. А ти видя в моите нашето бъдеще. Ти беше силна, там където аз бях слаб, а твоите слабости бяха скрити съкровища. Познаваше ме по-добре от самия мен. Отвори широко сърцето си и ме покани свободно да пристъпя. Не се осъмни и за момент, вярваше ми повече отколкото вярваш на себе си. Едно цяло, толкова еднакви и толкова различни един от друг – това сме ние.

Когато пръстите ни се докосваха за пръв път, правихме любов без капка грижа за света около нас, който не спираше своето движение. Докосваше ме на места, които не познавах. Предадох се на твоята любов и си позволих да потъна. Дадох ти всичко, а ти в замяна ми върна мен. Ти беше огледало, от което вече не се страхувах.  Не виждах себе си преди твоето присъствие. А сега не спирах да търся себе си в тебе.

Нашите разпокъсани парчета плавно се наместиха в едно. Премина през всеки сантиметър на моето тяло и накрая написа името си на сърцето ми. Моите вени пулсираха диво, когато ти показваше страстно любовта си. Даде всичко. И аз те заобичах повече. Нямах избор. Нямаше причина, нямаше обяснение. Ти завинаги беше единствената любов.