Блог

Как да останем женени... без да убием някого

03-11-2015 | Елитбук екип

Жените имат нужда да изговорят 30 000 думи на ден.

Мъжете – да чуят 3 000.

Жените си представят своята сватбена рокля от както могат да мислят.

Мъжете – се опитват да пропъдят идеята, че се женят дори в деня на сватбата си.

Жените търсят нюанси, намеци и подводни значения във всяка дума.

Мъжете чуват точно това, което чуват.

Жените обсъждат моментално всяка ситуация от 1000 ъгъла с приятелките си.

Мъжете евентуално споделят, че нещата се клатят... ако тя е изнесла багажа си.

Чудно ли е тогава, че понякога ни иде да се избием един друг... дори когато сме се клели в любов?

Нека погледнем истината в очите – никоя жена или мъж не е лош или злонамерен във връзката си. Те просто са това, което са – жена или мъж. И са различни. Техните мозъци оперират различно. Техните възприятия и нужди са различни. Те гледат на света през различен филтър. (Така както например ние виждаме света цветен, а котките – черно-бял. Кой е по-виновен?)

Липсата на любов никога не е причина за провала на бракове. До края се стига, когато всеки гледа само през своя филтър, отказвайки да приеме съществуването на друг. 

Има ли изход тогава? Могат ли мъж и жена да живеят дълги години в хармония и разбирателство?

В брачните клетви, любовни картички и филми никога не се говори за нашите различия. Никой не казва, че... да ги имаме и се караме заради тях... всъщност е в реда на нещата! Не можем да очакваме да имаме безоблачен брак, ако наистина обичаме. И сме обичани. Да, прочетохте правилно:

НЕ МОЖЕМ ДА ОЧАКВАМЕ БЕЗОБЛАЧЕН БРАК, АКО ОБИЧАМЕ И СМЕ ОБИЧАНИ.

Да желаем да нямаме трудности с човек, чието мислене оперира по тотално различен начин, означава да предпочитаме да не ни пука. Да желаем скука. Да желаем партньор, който не ни кара да се развиваме и трансформираме.

Но ако бракът, основан на любов, винаги ще е труден... защо го искаме?

Защото бракът, съжителството с любимия човек, е прекрасно нещо. Докато ни жегват, където най-много боли – ни дават шанс да се вгледаме в себе си. И открием какво имаме да излекуваме в нас. Това, което най-много боли, вероятно е наша най-стара рана.

Ако ние пропускаме да видим всеки конфликт така – като шанс да насочим внимание към старите ни рани и да ги излекуваме – тогава ще пропуснем най-ценното в брака. Той може да бъде вълнуващо пътешествие не само заедно с партньора, но и навътре в нас.

Ключът – да приемем, че нашият мъж/ жена никога няма да реагира според очакванията ни. Да приемем, че никога няма да ни разбира на 100% - колкото и да ни обича. Да спрем да се измъчваме, че това са признаци на лоша връзка. НЕ СА! И прегърнем идеята за здравословния конфликт като нещо хубаво, нужно и трансформиращо.

И тогава... може би ще успеем да останем женени, без да убием някого ;)